През 1947 г. в състава на новооткрития Медицински факултет в гр. Пловдив се разкрива първата Катедра по патологична физиология в България. Неин основател и първи ръководител е проф. д-р Любен Телчаров, дмн. Той е ученик на професорите Моллов и Клисуров и на първия преподавател по патофизиология у нас доц. Минко Добрев. Той ръководи катедрата от 1947 до 1963 г. След него ръководители на катедрата в продължение на 60 години са: проф. д-р Н. Бошев, дмн -1963-1965 г., проф. д-р Ив. Кирин, дмн - 1965-1989 г., проф. д-р Д. Митков, дмн от 1989-2001 г., проф. д-р Димитър Илучев, дмн – 2001-2004 г. и доц. д-р Стефан Костянев, дмн - от 2004 г.
Първите назначени асистенти в Катедрата по патологична физиология са били: д-р Н. Гайдаджиева, д-р М. Тодорова и д-р Й. Пантев. В началото на 50-те години за асистенти са избрани: д-р Б. Кютюкчиев, кмн, д-р В. Зозиков, кмн, д-р М. Чолаков, д-р Ив. Кирин, дмн, д-р Н. Николов, дмн. След разширяване на преподаването по патологична физиология и оформянето на функционалнодиагностичен сектор към катедрата, в началото на 60-те години в катедрата постъпват: д-р Д. Митков, дмн и д-р Д. Илучев, дмн, по-късно д-р Й. Вълков, кмн, д-р Ц. Ламбрева-Люцканова. В началото на 70-те години във връзка с интегрираното преподаване между патофизиология и патоанатомия и разрастването на функционалнодиагностичното направление на катедрата, постъпват: д-р Ст. Бонев, кмн, д-р М. Гергинова, д-р М. Ованесян, д-р А. Карова, д-р Иван Янев, кмн и д-р Ст. Костянев, дмн. През 1978-1991 г. в гр. Пазарджик се разкрива филиал на Катедрата по патофизиология с ръководител доц. Д. Илучев, ДМН и асистенти д-р П. Илиева, д-р П. Серафимова, д-р Д. Генова и д-р А. Христова. През 1991 г. след закриването на филиала асистентите от град Пазарджик бяха прехвърлени в катедрата майка. Нови преподаватели след 2000 г. в катедрата са: д-р Бл. Маринов, дм - асистент от 2001 г., д-р Мандаджиева – асистент от 2004 г. и д-р К. Терзийски – докторант от 2004 г.
Първите лекции по патофизиология (3 часа седмично) са четени в киносалона на града и в учебна зала на Икономическия техникум. Преподаването по патологична физиология във ВМИ съчетава експерименталното и клинико-функционалното направления във функционалната патология. Заслуга за това имат както основателят на катедрата, така и първите преподаватели. През този период започват да се провеждат занимания и в клиниките. През 60-те години преподаването по патофизиология преминава от 2 на 3 семестъра и практическите упражнения се увеличават до 90 часа. Въвежда се за пръв път в нашата страна методика за изграждане не само на патогенезата на болестта и състоянието, но и конкретната патогенеза на болния. През този период в учебния процес започват да се използват и данните от функционалната диагностика по някои раздели на патофизиологията - дишане, киселинно-алкално състояние, мастен профил и др.
Катедрата се включва и в следдипломното обучение на специализантите във ВМИ с лекции и семинарни занятия. През 70-те години като нов метод в обучението се въвежда машинното програмирано самообучение и самопроверка на знанията с тестове. Така се преценява и обратната връзка студент-лектор. Внедряват се и за първи път в нашата страна нагледно-образни методи в обучението по патофизиология. Оборудваха се 3 нови учебни зали и зала за учебни демонстрации. В учебния процес активно се използват и всичките функционалнодиагностични лаборатории на Катедрата. Съвместно с други катедри провежда свободноизбираеми курсове по патобиохимия и функционална диагностика.

Още от създаването си до сега в катедрата по патологична физиология се развива интензивна функционалнодиагностична дейност.
1. В областта на пункционната биопсия на черния дроб и капиляроскопиите (Л. Телчаров).
2. Функционална белодробна, кръвно-газова и киселинно-алкална диагностика (И. Кирин, Д. Илучев, И, Янев, Ст. Костянев, М. Гергинова, М. Ованесян, А. Карова, Б. Маринов).
3. Диагностична дейност в областта на функционалната белодробна диагностика.
Главните научни направления през първите 20 години са били:
1. Биопункционният метод в биологията и медицината (проф. Л. Телчаров).
2. Промени в броя на левкоцитите при белодробни и интероцептивни дразнения (проф. И. Кирин).
3. Влияние на кортизона и АСТХ върху висшата нервна дейност (проф. Н. Николов).
4. Проучвания върху някои чернодробни функции при нарушена висша нервна дейност (ст. н.с. I ст. Б. Кютюкчиев).
В периода на 60-те и 70-те години основните научни разработки на катедрата се отнасят към: 1. Оценка еволюцията на хроничната дихателна недостатъчност (стадии, степени и класификация) при болни с хронични неспецифични белодробни заболявания (И. Кирин) и 2. Проучвания към патогенезата и терапията на мастната дистрофия на черния дроб при експериментална алкохолна интоксикация (проф. Д. Митков).
През 80-те години двете основни научни направления, които се разработват в катедрата, са: 1. Патогенеза на чернодробната енцефалопатия - под ръководството на проф. Д. Митков и 2. Функционално изследване на дишането и киселинно-алкалния статус при физиологични и патологични условия - група в състав: Д. Илучев, И. Янев, Ст. Костянев, М. Гергинова, М. Ованесян, А. Карова, Д. Генова, А. Христова.
По първото направление интерес за световната научна мисъл представляват получените данни за ролята на някои мастни киселини в патогенезата на хепаталната енцефалопатия (докторска дисертация на Д. Митков, 1989 г.)

 

МУ - ПЛОВДИВ

БИБЛИОТЕКА